|
митàрство, мн. -а, ср. 1. Рел. Мъчение, изпитание, през което трябва да мине душата, за да достигне вечно блаженство. Някога пък... мама ще вземе да разправя за митарствата, през които преминала душата на блажена Теодора, доде стигне до рая. Влайков. 2. Прен. Обикн. мн. Пречки, които трябва да се преодолеят, за да се постигне нещо. Той… захвана да разправя подробно приключенията си, които той нарече митарства. Вазов.
|