|
мѝшка1 ж. Дребен гризач с остра муцунка, малки черни очи и дълга гладка опашка. Mus domesticus. Mus rusticus. Богат като мишка в долап. Погов. Каквото мислят мишките, котката го разваля. Погов. Домашна мишка. Полска мишка. Бяла мишка. □ Мокър като мишка ‒ съвсем измокрен.
мѝшка2 ж. Диал. Мишница. Той ходеше винаги с разкопчана яка, а ръкавите под мишките му бяха винаги разпрани. Дим. Талев. Под една мишка две дини се не носят. Погов.
|