мѝшница ж. Горната част на ръката от лакътя до рамото; мишца. □ Под мишница ‒ между мишницата и тялото. Гроздан отвори сандъка, извади плоския и кръгъл вързоп... тури го под мишницата си и излезе. Йовков. Хващам (взимам) някого под мишница ‒ хващам, държа някого за горната част на ръката, свита в лакътя.
|