|
рòвък, -вка, -вко, мн. -вки, прил. 1. Ровкав; мек, пухкав, рохкав. Я виж, колко е ровка земята — само за оране! Елин Пелин. И той бързаше из ровкия сняг. Вазов. С божи благослов, тройно и четворно е дало зърното, хвърлено на пролет в ровките бразди. П. Ю. Тодоров. 2. За яйце — което е малко сварено или изпечено, та вътрешността му е мека. Счупило се у джоба ми едно яйце, па се случи да бъде ровко, па... вие се сещате вече. Мих. Георгиев. □ Гледам го като ровко яйце — полагам нежни грижи за здравето му, обикн. когато е разклатено.
|