Речник

рòвя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Бъркам, дълбая из нещо меко, ровкаво, сипкаво; рия. Свини, пилци, всичко ровеше из боклука, пилееше го из двора. К. Петканов. Сърната беше ровила снега над затрупаните къпини. Ем. Станев. Баба Ерина Костадиница бе клюмнала глава над полата си и ровеше с маша жарта. К. Петканов. 2. Копая, дълбая земята плитко, неравномерно. Дето в умрял, там го заровете!... Хусарите ровеха с мечове и с брадви земята под дъба. Ст. Загорчинов. Конете дори започнаха да пръхтят уплашено и да ровят с предните си копита пръстта. Ст. Загорчинов. Рови като крът под земята. Погов. || Ора, обработвам земята. Пролетното слънце грее над земята, / а орачът крачи, рови с череслата. Каравелов. По пътя крета мойта баба, / пиян до нея аз вървя, / а идат дни и ние тряба / да ровим черните нивя. Н. Фурнаджиев. 3. Диал. Погребвам. Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви — / тамо ровят само тия, дето истински са мъртви. П. П. Славейков. Кога мъртвец изнесат от махалата, отидат всички да го ровят. П. Ю. Тодоров. 4. За река — дълбая коритото и бреговете си. Поточе игриво, / бъбриво, щастливо, / от връх планината / води си премята, / прескача скалите / и урвите рови. Елин Пелин. 5. Бъркам, тършувам. Отиде при сандъка.... отвори го и започна да рови из него. Йовков. Ваньо и Кунето претършуваха кьошетата,... ровиха в долапа, гледаха повторно в пещта — няма я (питката). А. Каралийчев. Бай Ганьо извади кесията си,... рови, рови из монетите, избра една и я подаде на берберина. Ал. Константинов. 6. Прелиствам книга, тефтер и др., за да намеря нещо. От кое си село? — обърна се той към дядо Матейко и взе да рови тефтера. Елин Пелин. Опита се да чете, но не можа, а после, за да убие времето, почна да рови книжата си. Дим. Димов. Любомир се оттегли, почна да рови в дебелата книга. П. Спасов. Чифутин, кога задлъжнее, рови старите тефтери. Погов. || Обр. Млад съм аз, но младост не помня, / ах, па и да помня не ровя / туй, що съм аз веч намразил / и пред тебе с крака погазил. Ботев. Всеки ровеше в паметта си: кога е закъснял и дали Трифон го е записал в тефтерчето си. А. Гуляшки. 7. Прен. Проявявам любопитство към нещо скрито или отдавнашно, обикн. за да изложа някого. Съсипа живота на човека ... — Ти, ако вземеш да ровиш какво е било едно време, то край няма. Йовков. Чунким у дома всичко е потекло по вода, та из чужди къщи ще ровим! Чудомир. || Дразня, заяждам се. Защо невястата е тъй угрижена? Ти все ги ровиш тия! Влайков. ровя се страд.