|
рòсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Покрит с роса. На младост младостта цени, / цветята росни откъсни. П. П. Славейков. Не за чужди зрей в градина / росна алена малина. Яворов. Либе се либи, доде е младо, / китка се бере, доде е росна! Нар. пес. Рано рани малка мома, / та набрала росно цвете, / та се мома накитила. Нар. пес. || Обр. Природата доспиваше последния си златен сън под росната целувка на зората. Вазов. 2. Който е от роса. Първите слънчеви лъчи току-що пукаха росните капчици. Елин Пелин. Хладен ми ветрец повея, / росен ми дъждец поръмя. Нар. пес. || През който има роса. Над земята грееше ярко, топло, весело и животворно пролетно слънце. Утрините бяха росни, дишаше се дълбоко и приятно. Г. Караславов.
рòсен м. Храстовидно растение с перести листа и гроздовиден цвят на върха; самодивско цвете. Защото увиха китка миризлива / от здравец и росен, и от клас на нива. Вазов. Цъфна божурът, цъфна и росенът, самодивското цвете. Йовков.
|