|
роя̀к, мн. -ци, м. 1. Гъсто множество от хвърчащи насекоми. Наистина, във въздуха играеше на голямо черно кълбо рояк пчели. Йовков. Вътре се чуваше само глухо сумтене, като че се изтребваше и последният им медец, и рояците още по-налитаха и сърдито бръмчеха. Ст. Ц. Даскалов. По земята около масите бяха разхвърлени динени кори и семки, около които бръмчаха рояци мухи. Йовков. Тълпата нададе вик и взе да бяга уплашена, като рояк пилци, които са видели орела. Вазов. 2. Ято птици. Само рояк черни врани се ваеха грозно над грохналите къщи на стария град. А. Страшимиров. Върху житата грее слънце, и рояк пеперуди летят из полето, губят се из въздуха. К. Петканов. 3. Прен. Голямо множество от хвърчащи предмети; рой. Полето от светкавици гори. / Дъжд — пръти стомана и рояци искри. К. Христов. Четниците усещаха отвътре как се сипеха и чукаха около бойниците им цели рояци куршуми. Дим. Талев. 4.Прен. Голям брой; множество, рой. До бай Марка, до старата му майка п до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи а малки. Вазов. Познатите места събудиха в паметта му рояк от спомени. Дим. Димов.
|