Речник

род, родъ̀т, родà, мн. рòдовè, рòда (сл. ч.), м. 1. Истор. Група роднински семейства с общо стопанство, които образуват основната обществена единица в първобитно общинния строй. 2. Разг. Народ, племе. Народ такъв, за друго недостоен / освен за мъки, нужди и тегла, / неучен род, безмислен раб, спящ воин, / що чака той за тези си дела? П. Р. Славейков. От днеска нататък българският род / история има и става народ! Вазов. Откогато ... попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. Загорчинов. 3. Поколение. Каквото ти сега казах, от просто сърце го казах. Тъй се по нас говори и от род се на род предава. Ст. Загорчинов. Инстинкт за продължение на рода. 4. Лица, близки по кръвно родство или по сватовство; семейство, фамилия. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин. На кого се е метнал? Та в нашия род не е имало просяци! Вазов. Хаджи Серафимовата внука искаше чрез женитбата на децата си да влезе в най-големите и богати родове в града. Дим. Талев. Отбирай жена от род, куче от копаня. Погов. Човек от знатен род. || Близък роднина или роднини. В черновата, дето стъпи — / отстъпват от него, / и родът му същи даже / отблъсква, не ще го. Вазов. Тежко ми е на този свят / без род да живея. Каравелов. Род рода не храни, ама тежко му, който го няма. Погов. || Роднинство, роднински връзки. Пуста любовта не знае / ни закон, ни род, ни вяра. Вазов. Хубава мома род няма, / дълбока вода брод няма. Нар. пес. 5. Събир. Диал. Плодове, рожба. Що гроздове — червени, жълти, бели! / По всякоя лоза обилен плод. / Овошки клоне до земя са свели — като разчекнати са те от род. К. Христов. То (лятото) донесе небивал плод ... Ябълките и крушите изполомиха клони от род. А. Каралийчев. 6. При научна класификация — група от няколко вида с общи белези. Плъхът е от рода на мишките. || Група предмети или явления с общи белези. Аз имам една слабост към такъв род занимания. Вазов. Неговите балади са едни от най-хубавите в немската поезия, най-богата с такъв род творения. П. П. Славейков. Овчарската слабост към тоя род украшения ми беше позната. Йовков. 7. Грам. Особеност на българския и др. езици да делят формално съществителните имена на групи, които имат известно съответствие с природния пол на живите същества, но обхващат условно и названията на всички други предмети, като налагат и употреба на особени форми на прилагателните (и някои числителни и местоимения) при съществителните от всяка такава група. Мъжки род. Женски род. Среден род. Изменение на прилагателните по род. Думата дете е от среден род.