|
рой, рòят, рòя, мн. рòеве, рòя (сл. ч.), м. 1. Пчели, които са излетели от кошер със старата майка да търсят ново жилище. В едната си ръка Бодура държеше китка маточина, взе да ръси с нея към роя. Йовков. Ще се случи кошерите от пчелите да подреже, или да си приготви кошници за нови роеве. Мих. Георгиев. Пчелите около цъфналия салкъм бръмчаха, като че имаше рой. Йовков. 2. Множество от хвъркати насекоми или птици, събрани на едно място; рояк. Само бръмченето на рой мухи се чуваше сега. Вазов. Татък зад някой плет замъждука нисък прозорец, след него като рой светулки сам-там по къщите светнаха и други. П. Ю. Тодоров. Рой врабци по стряхата насбрани / шумно се за нещо си препират. П. П. Славейков. 3. Множество еднородни предмети, явления и др. Гледай искри рой звездици / от желязо нажежено. Яворов. Измокрените дървета бяха натежали от водата и при най-слабия полъх на вятъра изливаха върху земята рой от капки. Ем. Станев. Такъв беше човекът,... който беше пратен от съдбата на чело на цял рой проповедници и мъченици на свободата. Вазов. Вихър сви и тъмен рой / облаци Пирин обвиха. П. П. Славейков. Рой мисли пълнеха натежалата му глава. Влайков. В неговата старешка бодра памет вълнуваха се тъмен рой спомени от робския живот. Вазов. Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в езика и той... ги гълта. Вазов.
|