|
рог, рòгът, рòга, мн. рòгове и рогà, рòга (сл. ч.), м. 1. Всеки един от двата твърди шилести израстъка на челото на някои тревопасни животни. Тя скокна и загони да хване един бял рунест овен с къси вити рогове. Вазов. Изведнъж биволът навежда глава, размахва грамадните си рога и се спуща върху Гроздана. Йовков. Вол се връзва за рогата, а човек за езика. Погов. 2. Подобен израстък у някои дребни животни, насекоми, като охлюви, бръмбари и др. Охльо, бохльо, покажи си рогата, да ги видим черни ли са, бели ли са. Погов. 3. Разг. Подутина от удар по челото или главата на човек; краставица. След кратко мълчание той запипа издутината по челото си и каза: — Мож ли ми излекува рога? Ив. Хаджимарчев. Ударих се по челото та ми излезе рог. 4. Свирка от говежди рог или с форма на такъв рог. На двора изсвирва ловджийски рог. Вазов. Тревожно засвириха рогове бойни / и сбраха се мигом войски многобройни. К. Христов. В парахода рог изсвирва, / развя се байрак. Вазов. Засвирили са два рога ковани, / два рога ковани и два нековани. Нар. пес. 5. Всеки един от извитите зъби на вила. Вила с три рога. 6. Поет. Остър край на непълна месечина. Рог изви над върховете снежни / ясен месец подранил в небето. П. П. Славейков. Младият месец бе извил остри рога на студеното зимно небе. Дим. Талев. Над върхове извива рог луната. Н. Ракитин. Месечинка рог подаде, / рог подаде, да изгрее. Нар. пес. □ В кози рог — в тежко положение. Нямам рога — нямам особено предимство. Че, като е чорбаджийски син, какво? — викаше някой си... — рога няма, я! Вазов. Показвам си рогата — проявявам лошите си качества. Рог на изобилието (книж.) — символ на изобилие, плодородие, богатство. Слагам някому рога — а) За съпруга — изневерявам, б) Прелъстявам жената на някого. Тъмно като (в) рог — много е тъмно. Навън е тъмно като рог. Вазов.
|