|
рогàт, -а, -о, прил. 1. Който има рога (в 1 и 2 знач.). На върха на една липа, / всред Стара планина, / орелът съгледал гадинка нищожна, / гърбата, / рогата, / по-мръсна от змията, / от дявола по-грозна! Михайловски. Виждал съм ги аз тях дяволите: едни черни, едни рогати, с дълги опашки. Влайков. Шут с рогат не може да се боде. Погов. Едър рогат добитък. 2. Като същ. м. рогатият — дяволът. Аз слушам ангела, а на онзи, на рогатия, казвам: пъшт! Да се махаш! Йовков. Да те земат рогатите! Какво търсиш тука, Илийце? — попита ... калугерът. Вазов.
|