рòгче, мн. -та, ср. Умал. от рог. Ей го, че кара нашето теле — ти го знаеш — едно сиво, пъргаво теле: и рогчета бяха взели да му растат. Влайков. През клоните блесна едно сребърно рогче от луната и заля в бледна светлина всичко. Вазов.