|
рòда, мн. няма, ж. Диал. Обикн. с предл. от, до — поколение. На тебе пея аз тази ода / — и ще те славя от рода в рода. П. Р. Славейков. Ще го гоня до девета рода. Господ да те пази до девета рода.
родà ж. Диал. 1. Семейство, род. Голямата рода на чорбаджията и многото му връзки бяха причина на това. Вазов. 2. Роднина, роднини. Ела да идем в манастира, при дякона Викентия. Рода ми е. Вазов. Тоз ден всичките Ненкови роди бяха се събрали на госте у вуйчови му Димови. Влайков. Домъчня ми, чичо — каза той на Конда, като се хилеше от сърце. — Нали сме си рода, мъчно ми стана. Д. Немиров. Щом рода ще ставаме, нека си кажем кой какво е. Кр. Григоров.
|