родѝна ж. 1. Страна, в която някой е роден; отечество. О, майко моя, родино мила, / защо тъй жално, тъй милно плачеш? Ботев. Чужбината хвана да ми дотегва. Тегли ме повече и повече към родината. Вазов. А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Яворов. 2. Прен. Страна, в която е възникнало нещо. Родината на царевицата е Америка. Родина на велики открития. □ Втора родина — страна, в която някой живее и се чувства като в родината си, без да е роден там.
|