|
родовѝт, -а, -о, прил. 1. За жени или женско животно — който много ражда. Ей дружина! — честита година! / чест дал господ кому както знае, / ... / на овчари овци родовити. П. Р. Славейков. 2. За земя и плодно дърво — който ражда много плод; плодороден. Те няма да се върнат и няма нивга веч / родината да зърнат, полята родовити — / свещените предели, останали далеч. Ц. Церковски. Аз имах една ябълка ...: много родовито дърво беше. А. Каралийчев. 3. Който има голям род, много роднини. Нашата къща е родовита и всеки наш роднина и приятел ще да хариже на момичето ми по нещо. Каравелов.
|