родолюбѝв, -а, -о, прил. 1. Който обича родината или народа си. Ако е благороден и родолюбив старец, както го представяш, той ще те прости. Вазов. Дечев беше известен със своята стара, почтена, родолюбива челяд. Дора Габе. Бай Цанко... беше простодушен, с весел нрав и родолюбив човечец. Вазов. 2. Който е свързан с любов към народа и родината. Родолюбив подвиг. Родолюбиви чувства.
|