Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
р ра ре ри ро ру ръ ря	роб роба робиня робия робовладелец робовладелски робовладелство робот робски робство робувам робуване ров роввам ровене ровина ровинище ровкав ровкавост ровкост ровна ровък ровя ровя се рог рогат рогатка рогач рогачов рогов роговиден роговица рогоз рогозен рогозка рогоносец рогуша рогца рогче род рода родан роден родея се родилен родилка родина родитба родител родителен родителски родлив роднина роднински роднинство родов родовит родовитост рододендрон родозащитник родолюбец родолюбив родолюбие родолюбка родом родоначалник родоотстъпник родоотстъпнически родоотстъпничество родословен родословие родствен родственик родственица родство родя родя се роене рожба рожден рождение рождество рожков роза розетка розмарин розобер розов розоварен розоварене розоварна розоварница розовея розовея се розовина розово розопроизводител розопроизводителен розопроизводство рой рокендрол рокля рококо ролетка ролка роля ром роман романизация романизирам романизиране романист романистка романс романски романтизъм романтик романтика романтичен романтичност ромб ромбичен ромбовиден ромбоид ромбоиден ромеец ромейка ромейски ромол ромолене ромоля ромон ромонене ромонлив ромоня роначка рондо ронене ронлив ронливост роня роня се ропот роптание роптая роса росен росене росенов ростбиф рося рота ротавирус ротативен ротен ротмистър ротонда рохкав рохък роша рошав рошла рошльо роя роя се роява рояк роял роялист роялистка	родоначàлник, мн. -ци, м. 1. Човек, който е дал начало на определен род. В Радино има цяла махала с тоя прякор — „Утманци“ ... Родоначалникът им е някой саксонски рудар, попаднал и задомил се в това село. Н. п. Филипов. \|\| Животно, от което е произлязъл някой животински вид. Родоначалник на днешния слон е мастодонтът. 2. Прен. Основател на учение, движение и др. Алеко Константинов е родоначалник на българския туризъм.

Речник