|
рòдственик, мн. -ци, м. (рус.). 1. Роднина, сродник. Местният градоначалник ... искаше да настани на неговата служба един свой родственик от село. П. Спасов. Чувствувах се дома си, между свои, между родственици. Н. п. Филипов. 2. За биологичен вид — който по произход е близък, сроден с някой друг. Мура се нарича един вид бор с черни кори и яснозелени листа; тя изглежда твърде весела помежду своите родственици със зеленотраурния цвят на премяната си. Вазов.
|