|
рòжба ж. 1. Гальов. Дете, чедо спрямо родителите си. Не питай, мале, не питай — / не съм от болест, лежала: / девет съм рожби родила, / девет съм люлки люляла. К. Христов. Тогава той дохождаше в умиление, като слушаше пискливия гласец на рожбата си. Вазов. Зад гърба на Христа в каруцата седеше жена му Яна и държеше на скут мъжка рожба. К. Петканов. На връх Никулден Нона доби женска рожба. Г. Райчев. 2. Малкото на животно или на птица. В края на месец май сърните започнаха да се багнят. В ранните часове на утрото се чуваха виковете на майките, които се обаждаха на своите рожби. Ем. Станев. 3. Събир. Плодове на овощно дърво; плодородие. Фурмите и бананите се навеждат от плодове, смокините и лозите тежат от рожба. Цани Гинчев. По лицето на жената премина някаква радост, като видя крушата. — Уу, каква рожба, какво чудо! Заринала се — едва сега проговори тя. И. Волен. Вишничка е род родила — / от рожба се поломила. Нар. пес. 4. Прен. Създание, творение, дело, плод. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бденето плод. Вазов.
|