|
рòзов, -а, -о. 1. Който е от рози. Розов храст. Розови пъпки. Розов венец. 2. Добит от маслодайна роза. Аз зная, че бай Ганьо по-рано е дохождал в Прага, бавил се е дълго време и е продал доста розово масло. Ал. Константинов. Тук (гражданите) с розова вода за спомен / поливат му — по обичая скромен. Ем. п. Димитров. Розовото масло е нашето течно злато. 3. Който е с цвят, с багра на роза — бледочервен, възчервен, румен. Лучите на заходящето слънце обливат с нежен розов цвят скалите на Камен дял и на Резньовете. Вазов. Пожарът растеше ... Розови багри заиграха долу по заснеженото поле. Йовков. А на изток всред розово сияние и кристално чиста синевина изгряваше денят. Дим. Димов. 4. Прен. Който вещае щастие. Любовта озаряваше с розови лучи бъдещето му, което се пълнеше цяло от милия образ на Драга. Вазов. || Честит, благоприятен, добър. Положението на народната учителка не е винаги розово, господин Бранков. Вазов. Буби се разколебава в нечистите си подозрения и изведнъж всичко му става розово. Св. Минков. Той им описваше със старчески възторг България и всичко българско в най-розови цветове. Вазов. □ Гледам през розови очила — гледам оптимистично, с надежда. Розова долина (геогр.) — долина между Стара планина и Източна Средна гора.
|