рококò, мн. няма, ср. (фр.). Художествен стил предимно в мебелното и приложно изкуство, който се отличава със своеобразни декоративни мотиви. Между градината и ливадата се издигаше двуетажна постройка в стил рококо — някогашното жилище на Спиридонови. Дим. Димов. Пред канапето имаше овална орехова маса с красиво извити, претрупани от резбарско рококо крака. М. Кремен.
|