|
романтѝзъм, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Литературна насока в началото на XIX век, която дава преднина на чувствата, идеализира миналото, черпи сюжети от простонародния живот и възпява природата. 2. Прен. Поетично настроение, мечтателност, романтика. Той гледаше широката Вълтава,... гледаше древния Вишеград,... от величавите зидове, кули и храмове на който вееше романтизмът на средните векове. Вазов. Светлините на Ню Йорк изолират нощно време небесния свод. Няма звезди, няма романтизъм, а луната, бледа и жалка, се провира гузно между небостъргачите. Г. Белев.
|