ромоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Ромоня. Когато влюбени зефири / милуват полските цветя / и скрито някъде поточе / в самотност тъжно ромоли, / ще дойде тя. Яворов. Сред замрели в сън ели / звучен ручей ромоли. Лилиев. Градини дето бяха, там пустош се всели, / дръвце не мята сянка, ни извор ромоли, / и името на царя покрива тма дълбока. П. П. Славейков.
|