|
рòмон, мн. няма, м. Поет. Тих приятен шум от плискане на река, от шумене на гора, дъжд, говор и др. Долу под брега криволичи малката рекичка. Нейният тих ромон едва се издига и донася горе до пътеката. Влайков. И в тая нощ, на тебе посветена, / под ромона приспивен на дъжда, / заспива печалта ми. Дебелянов. С кротък ромон тихо се над него / привеждаха събудените вейки / и шъпнеха. П. П. Славейков. От планинските върхове се спущат бързотечни бистри потоци, в ливадите и пасищата никога не заглъхва ромонът на овчарските звънци. А. Каралийчев.
|