ронлѝв, -а, -о, прил. Който се рони лесно. Вълна вълните с шум преваря, / а на брега ронлив, / отпуснал въдица, рибаря / се взира мълчалив. П. П. Славейков. На изток града заграждаха високи, изкъртени брегове и ронливи сипеи. Вазов. Земята се размръзна. Буците станаха ронливи, а угарите рохки — трудно се вървеше из тях. К. Петканов. Кой да слуша като не се намира, / ще окача нямата си аз лира. / там в безводни и ронливи долини / на безродни и бодливи глогини. П. Р. Славейков.
|