|
рòня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Отделям зърна на плод, листа на дърво и др. Две палави врабчета се борят шумно в клоните на близкия вишнев храст и ронят белите цветчета. Ив. Мартинов. Слънце пече — класове прегаря, / вятър вее — едро жито рони. Елин Пелин. Мина виноберма и всички лозя са / обрани и вече прибрани, / а нашите, братко, какво още чакат? / Виж, ронят ги черните врани! П. П. Славейков. 2. Събарям, троша нещо на дребни частици. Откъм дъното на окопа, който водеше за земянката, някой се приближаваше и ронеше дребните камъчета. Ив. Мартинов. Под върбата до каменното корито се бяха наместили двамина божеци. Те ронеха трохи от един сух краешник в шепите си и лениво ги дъвчеха. А. Каралийчев. Тихата вода бряг рони. Погов. 3. Пръскам, пускам дребни частици да се пръскат. Рони пясък по стаята. || Обр. В дълбочините ѝ някъде славеят ронеше своите сладки и тъжни ноти. Вазов. Твоята десница рони / мир и светла благодат. Лилиев. Предчувствия смътни за скърби и радост / в гърдите ми ронят невнятни слова. Яворов. роня се страд. □ Роня сълзи — плача и сълзи текат от очите ми. Не плачи, малка моме, не жали, / не рони сълзи кървави. Нар. пес. Марко ходи по равни дворове — / по двор ходи, тънки пръсти троши, / в къща влезне, дребни сълзи рони. Нар. пес. Рони сълзи като град.
|