|
рòня се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. За зърна, листа и др. — падат едно по едно. Врабци чуруликат и се борят в клоните и белият цвят се рони над улицата като сняг. Йовков. Капки пот се ронят от сбръчканото изгоряло чело на дяда Добря. П. Ю. Тодоров. Прегорелите класове падаха на земята и се ронеха. К. Петканов. От тъмните брези над мене / се ронят златните листа. Дебелянов. 2. За бряг, сипей и др. — руши се, събаря се по малко на ситни частици. Речицата ... имаше брегове гъсто засадени с върби, някъде подпрени от колци и плетове, за да се не рони пръстта. Вазов. Земята изпръхнала и се рони като захар. Елин Пелин. Ний, всички пътници,... видяхме как се ронеше цял бряг пред очите ни. Ал. Константинов. Сиренето беше бито, ронеше се като вар. А. Гуляшки. Не стой, Донке ле, на брега, / бряг се рони, ще паднеш. Нар. пес.
|