|
рòпот м. Сподавен шум, викове като израз на недоволство, на възмущение. Ропотът между болярите растеше. Владислав развиваше огнена деятелност, за да усили негодуванието. Вазов. Градът се вълнува: и ропот и врява / безспирно се носят оттамо. Ем. п. Димитров. От дъното на улицата долитаха едва доловимо крясъците на амбулантните продавачи и глухият ропот на тълпата. Вежинов. Разкайването, ропотът, натякванията ... замениха ентусиазма на първите дни на въстанието. Вазов. Спас мислеше за моряците, за настроението им, за недоволствата, които бавно преминаваха в глух, сподавен ропот. Д. Добревски. Вълнуват се народите със ропот, / за да настане край на всеки гнет. Т. Харманджиев
|