|
роптàя, -àеш, мин. св. -àх, несв. Изказвам явно недоволство, възмущение. Като роптаеше против съгражданите си и изобличаваше високо техните грехове, той не се срамеше, че е член от същото общество. Вазов. Съзнава своята немощ и не мисли ни да роптае, ни да се защищава. Величков. Той е мълчалив, рядко се смее, не се оплаква и не роптае. Йовков. Заедно с другите и те роптаят и кряскат против него. Влайков.
|