рòтен, -тна, -тно, мн. -тни. 1. Прил, от рота. Ротен командир. Ротна канцелария. 2. Като същ. м. ротен — ротен командир. И рота след рота минават, а ето / поп Сребров Боян е там ротен в едната. Ем. п. Димитров. Раздвижиха се горе при бивака. Закръстосваха препускащи конници. Ето, извикаха и нашия ротен. М. Кремен. Отивай бързо при ротния. Заповяда веднага да му се явиш! Ив. Мартинов.
|