рòхкав, -а, -о, прил. Несбит, сипкав, пухкав, ровкав. Млади кълнове пробождат рохкавата пръст. Йовков. Пъртината някак лесно се отваряше, защото от нощния студ снегът бе станал рохкав. Н. п. Филипов. Слънцето, което едвам се подава измежду мрежата рохкави облачета, е тъкмо над нас. Влайков.
|