|
рòша, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Правя нещо да стане рошаво. Тя беше седнала върху коленете му, рошеше буйните му тъмни коси. Г. Райчев. Той се престори, че роши перчема си, за да прикрие очите си от мене. Орлин Василев. Брайков сега рошеше мустаките си и си ги гледаше с присвити надолу очи. А. Страшимиров. роша се страд.
|