рòшав, -а, -о, прил. 1. За коса, брада, мустаци и др. — непригладен, чорлав, разхвърлян. Един нисък господин в дълго палто,... с голяма рошава брада,... се показа на прага. Вазов. Сядаше някъде на страна, ровеше с бастуна рошавите си мустаци и гледаше пред себе си. Йовков. Той беше едър човек,... с големи страшни очи и с рошави вежди. Влайков. Едва тогава вдигна главата си и видя лицето на Момчила зад рошавата грива на коня. Ст. Загорчинов. 2. Който е с непригладени коси или перушина; чорлав. Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизо рошав циганин. Дим. Талев. Бръсначът и ножиците също бяха постъкмили рошавите глави. Йовков. От гората излизаха само селяни с рунтави калпаци или гологлави и рошави. Ст. Загорчинов. В клоните на дъба бяха свили гнезда двеста рошави врабчета. А. Каралийчев. || За животно — който е с вълниста козина; рунтав. Двете големи и рошави кучета приятно дремят. Влайков. Рошаво коте. || Който е с неравна мека повърхност; пухкав, рунтав. Из един рошав облак се изсипа внезапно буен дъжд. Вазов. Баба Хаджийка завила мъжа си с едно синьо и рошаво кебе. Каравелов.
|