Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
р
ра
ре
ри
ро
ру
ръ
ря
роб
роба
робиня
робия
робовладелец
робовладелски
робовладелство
робот
робски
робство
робувам
робуване
ров
роввам
ровене
ровина
ровинище
ровкав
ровкавост
ровкост
ровна
ровък
ровя
ровя се
рог
рогат
рогатка
рогач
рогачов
рогов
роговиден
роговица
рогоз
рогозен
рогозка
рогоносец
рогуша
рогца
рогче
род
рода
родан
роден
родея се
родилен
родилка
родина
родитба
родител
родителен
родителски
родлив
роднина
роднински
роднинство
родов
родовит
родовитост
рододендрон
родозащитник
родолюбец
родолюбив
родолюбие
родолюбка
родом
родоначалник
родоотстъпник
родоотстъпнически
родоотстъпничество
родословен
родословие
родствен
родственик
родственица
родство
родя
родя се
роене
рожба
рожден
рождение
рождество
рожков
роза
розетка
розмарин
розобер
розов
розоварен
розоварене
розоварна
розоварница
розовея
розовея се
розовина
розово
розопроизводител
розопроизводителен
розопроизводство
рой
рокендрол
рокля
рококо
ролетка
ролка
роля
ром
роман
романизация
романизирам
романизиране
романист
романистка
романс
романски
романтизъм
романтик
романтика
романтичен
романтичност
ромб
ромбичен
ромбовиден
ромбоид
ромбоиден
ромеец
ромейка
ромейски
ромол
ромолене
ромоля
ромон
ромонене
ромонлив
ромоня
роначка
рондо
ронене
ронлив
ронливост
роня
роня се
ропот
роптание
роптая
роса
росен
росене
росенов
ростбиф
рося
рота
ротавирус
ротативен
ротен
ротмистър
ротонда
рохкав
рохък
роша
рошав
рошла
рошльо
роя
роя се
роява
рояк
роял
роялист
роялистка

рòшав, -а, -о, прил. 1. За коса, брада, мустаци и др. — непригладен, чорлав, разхвърлян. Един нисък господин в дълго палто,... с голяма рошава брада,... се показа на прага. Вазов. Сядаше някъде на страна, ровеше с бастуна рошавите си мустаци и гледаше пред себе си. Йовков. Той беше едър човек,... с големи страшни очи и с рошави вежди. Влайков. Едва тогава вдигна главата си и видя лицето на Момчила зад рошавата грива на коня. Ст. Загорчинов. 2. Който е с непригладени коси или перушина; чорлав. Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизо рошав циганин. Дим. Талев. Бръсначът и ножиците също бяха постъкмили рошавите глави. Йовков. От гората излизаха само селяни с рунтави калпаци или гологлави и рошави. Ст. Загорчинов. В клоните на дъба бяха свили гнезда двеста рошави врабчета. А. Каралийчев. || За животно — който е с вълниста козина; рунтав. Двете големи и рошави кучета приятно дремят. Влайков. Рошаво коте. || Който е с неравна мека повърхност; пухкав, рунтав. Из един рошав облак се изсипа внезапно буен дъжд. Вазов. Баба Хаджийка завила мъжа си с едно синьо и рошаво кебе. Каравелов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.