Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
убеден
убедено
убеденост
убедителен
убедително
убедителност
убедя
убедя се
убеждавам
убеждавам се
убеждаване
убеждение
убежище
убивам
убиване
убиец
убийствен
убийствено
убийство
убийца
убит
убито
убия
убог
убода
убождам
убождане
убожество
уборка
убоя се
убоявам се
убояване
убрус
убягвам
убягване
убягна

убедѝтелно. Нареч. от убедителен. Говореше с леснота и тъй убедително, че всеки, който го слушаше, неволно признаваше превъзходството му. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.