у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| убеден
убедено
убеденост
убедителен
убедително
убедителност
убедя
убедя се
убеждавам
убеждавам се
убеждаване
убеждение
убежище
убивам
убиване
убиец
убийствен
убийствено
убийство
убийца
убит
убито
убия
убог
убода
убождам
убождане
убожество
уборка
убоя се
убоявам се
убояване
убрус
убягвам
убягване
убягна
|
убя̀гвам, -аш, несв.; убя̀гна, убèгнеш, мин. св. убя̀гнах, св., непрех. Обикн. с отрицание. 1. Спасявам се от нещо с бягане; изплъзвам се. Жива твар от неговия меч не е убягвала. П. П. Славейков. Куче ме гони, пък не мога да му убягна. Цани Гинчев. || Спасявам се от нещо. Дано болест те налегне, / болест, дъще, живеница, / и Дойчин да не убегне / от верига, от тъмница! Ботев. 2. Прен. Оставам незабелязан. От неговото набито око не убягваше нито лошото, нито хубавото. Кр. Григоров. Капитан Джинс запали угасналата си цигара и съзна, че направи това с нервен жест, който не убягна от погледа на Динко. Дим. Димов. Нищо не убягва от зоркото му внимание. 3. Само св. Прен. Обикн. в съчет. с лично местоим. (ми, ти и пр.). Не се случи, не стана. Гроздан ще почака, няма да ви убегне разходката. А. Гуляшки.
|