Речник

убеждèние, мн. -я, ср. 1. Остар. Убеждаване. Ако не помогнат благите думи и убежденията, аз имам и друго средство. Вазов. 2. Обикн. мн. Мироглед, разбиране, идея. Той беше изкусен политик, имаше ораторска дарба и минуваше за човек с твърди убеждения. Влайков. Той е с прогресивни убеждения. Другар по убеждения. 3. Мисъл, схващане, мнение за нещо. Понеже воденицата продължаваше да мълчи, те дойдоха до убеждение, че скритият вътре бунтовник няма оръжие. Вазов. У Чоки крепнеше всеки ден убеждението, че той е здраво стъпил в Търново и властта му е непоколебима над тоя покорен народ. Вазов. Той беше с твърдото убеждение, че всичко ще се нареди добре. Вършеха всичко с убеждението, че е полезно.