|
убедѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който може да убеждава, уверява в нещо. Митко нарочно говореше много и се стараеше да бъде убедителен, да не би майка му да го спре. М. Марчевски. Красноречието му беше толкоз убедително и лесно, че очевидността на престъплението беше неоспорима. Вазов. Убедителен довод.
|