у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
| убеден
убедено
убеденост
убедителен
убедително
убедителност
убедя
убедя се
убеждавам
убеждавам се
убеждаване
убеждение
убежище
убивам
убиване
убиец
убийствен
убийствено
убийство
убийца
убит
убито
убия
убог
убода
убождам
убождане
убожество
уборка
убоя се
убоявам се
убояване
убрус
убягвам
убягване
убягна
|
убийствен, -а, -о, прил. 1. Рядко. Който причинява смърт; пагубен, смъртоносен, унищожителен. Почна се нов бой, убийствен и безпощаден. Вазов. Убийствена война. Убийствена сеч. 2. Прен. Който сломява, съсипва физически; много тежък, съсипателен. Зидар, каменар хамалин, той работеше все тежка, убийствена работа. Г. Караславов. || Който съсипва нравствено, психически. Всичко в душата ѝ бе потънало в бездна на мъртвешко равнодушие, на тиха, равна, убийствена печал. Дим. Димов. Убийствена скука.
|