Речник

убеждàвам, -аш, несв.; убедя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Уговарям, скланям някого да се съгласи с нещо, да възприеме някаква мисъл, идея; увещавам. Лукан дълго ме убеждаваше да остана. Елин Пелин. Топузов най-сериозно го убеждаваше да вземе отпуск и да отиде в града при лекар. Йовков. 2. Говоря някому, обикн. продължително, за да повярва в правилността, истинността на нещо, като привеждам доказателства, доводи; уверявам. Словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Вазов. И Тодорий започна да убеждава татя, че по-добре ще стори, ако даде някому машината под наем или ако я продаде. Ст. Чилингиров. убеждавам се, убедя се страд.