|
убеждàвам се, -аш се, несв.; убедя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Добивам твърда увереност, приемам нещо за истина. И сега, и по-после, когато я гледах от други върхове, аз се убедих, че няма нищо по-величествено от картината на Пирин планина. Вазов. По след още един безплоден опит той се убеди, че нищо не може да узнае. Вазов.
|