|
убèжище, мн. -а, ср. Място, където някой може да се скрие, да се спаси или предпази от нещо; подслон, закрила. Просторните гористи скатове на този връх сега представляваха най-добро убежище за четата. Дим. Ангелов. Всред тъмния и непристъпен планински проход от векове стоеше голяма скала. В пещерите ѝ намираха убежище диви зверове. Елин Пелин.
|