Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
убеден
убедено
убеденост
убедителен
убедително
убедителност
убедя
убедя се
убеждавам
убеждавам се
убеждаване
убеждение
убежище
убивам
убиване
убиец
убийствен
убийствено
убийство
убийца
убит
убито
убия
убог
убода
убождам
убождане
убожество
уборка
убоя се
убоявам се
убояване
убрус
убягвам
убягване
убягна

убѝец, мн. -ѝйци, м. Човек, който е убил друг човек. Двамина от тях скочили да идат да видят убитата и да намерят убийците. П. Р. Славейков. Платени убийци. || Лице, по чиято заповед или внушение става убийство. Нравствен убиец. Интелектуален убиец.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.