|
убòг, -а, -о, прил. Старин. Съвсем беден, оскъден. На разкоша във чертога / често мрак, тревога; / а в колибата убога, / с димен свод и вехти грънци — / ясно слънце. Вазов. Сега „българското“ му се представи нещо велико, могъществено, необятно. Неговият убог ум не можеше да побере всичкото това величие. Вазов.
|