|
убòждам, -аш, несв.; убодà, -èш, мин. св. убòдох, прич. мин. св. деят. убòл, св., прех. Причинявам болка, рана, смърт, като бода, муша. Бабичката ми, като чу тези думи, изпищя, като че я убоде някой с нож, па падна в несвeст като мъртва! Мих. Георгиев. Юничето, откак го убоде чуждото воле и се изплава, беше все слабо и все не можеше да се оправи. Влайков. Розата го убоде. убождам се, убода се страд.
|