|
убоя̀вам се, -аш се, несв.; убоя̀ се, -оѝш се, мин. св. убоя̀х се, св., непрех. Обхваща ме страх. Несъмнено, с мене ставаха странни неща; убоях се, че мога да изгубя съзнание и да падна там. Г. Райчев. Тя (грамадата) расте, като по чудо, / сама, като жива! / Убоя се Цековата / душа нечестива. Вазов.
|