|
ху междум. 1. Възклицание при пъдене на животно или човек. Видях, че всички бяха наставали и викаха: Ху бря! Ху! Ху! Ху! Мечката биде прокудена от нашите храбри викове. Вазов. Смъкнете го! — Долу! Долу! — Ху! Ху! Виждаха се гневни лица, зли очи, отворена уста, които викат. Йовков. 2. За израз на недоволство, укор и под.; у. Ами обущата? Ху! Сега я уредихме! Че ти обуща нямаш, бре, майка! Д. Немиров.
|