х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
| ху
хубав
хубавата
хубавеене
хубавелка
хубавеляк
хубавец
хубавея
хубавея се
хубавина
хубавица
хубавичко
хубавичък
хубавки
хубавко
хубаво
хубосия
хубост
хубостник
хубостница
хугенот
художествен
художествено
художественост
художество
художник
художнически
художничка
хукам
хукане
хуквам
хукване
хукна
хула
хулен
хулене
хулиган
хулиганка
хулигански
хулиганство
хулиганщина
хулител
хулителка
хулителски
хулителство
хулник
хуля
хума
хуманен
хуманизъм
хуманист
хуманистичен
хуманистка
хуманитарен
хуманно
хуманност
хумба
хумест
хумник
хумор
хумореска
хуморист
хумористичен
хумористически
хумористично
хумус
хумусен
хуни
хуния
хунски
хурия
хурка
хусар
хусарски
|
ху̀бост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Съвкупност от външни качества, които са приятни за гледане; красота. Везир пред чадър седеше. / Гледал Гергана, чудил се, / чудил се хубост таквази / де се е зела на село. П. Р. Славейков. Пред мене се зеленее и разстила в омайната си хубост Софийското поле. Вазов. Дъбакът беше русолик левент, с обичливо лице, на което придаваха особена хубост големите му сини очи. Елин Пелин. 2. Само ед. Съвкупност от положителни качества, които се нравят, задоволяват. Език свещен на моите деди, / разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива? Вазов. 3. Красиви места в природата. И какви хубости! Колко въздух има в тая долина. Вазов. □ За едната хубост (разг.) — без да има защо, на пук. Не ме гледай така учудено, ами ще го върна (фасула), ти казвам, за едната хубост ще го върна. Ст. Чилингиров. Средна хубост (разг., пренебр.) — не много добре, не много хубаво, не твърде много. Работата добре ли отива? — Средна хубост. Вазов.
|