|
ху̀кам, -аш, несв., непрех. 1. Викам „ху“ подир животно, за да го изпъдя или изплаша. Литнаха соколите и взеха да се кръжат над полянката ниско, над самите ни глави, та ние почнахме да ги отпъждаме, да им хукаме. Ст. Загорчинов. 2. Духам широка струя въздух на ръцете си, за да ги стопля, или върху огледало, очила и под., за да ги избърша; ухам. Борис хукаше на ръцете си, смукваше цигарата и подръпваше дизгините на коня. Кр. Григоров.
|