Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
х
ха
хв
хе
хи
хл
хм
хо
хр
ху
хъ
ху
хубав
хубавата
хубавеене
хубавелка
хубавеляк
хубавец
хубавея
хубавея се
хубавина
хубавица
хубавичко
хубавичък
хубавки
хубавко
хубаво
хубосия
хубост
хубостник
хубостница
хугенот
художествен
художествено
художественост
художество
художник
художнически
художничка
хукам
хукане
хуквам
хукване
хукна
хула
хулен
хулене
хулиган
хулиганка
хулигански
хулиганство
хулиганщина
хулител
хулителка
хулителски
хулителство
хулник
хуля
хума
хуманен
хуманизъм
хуманист
хуманистичен
хуманистка
хуманитарен
хуманно
хуманност
хумба
хумест
хумник
хумор
хумореска
хуморист
хумористичен
хумористически
хумористично
хумус
хумусен
хуни
хуния
хунски
хурия
хурка
хусар
хусарски

ху̀мус, мн. няма, м. (лат.). Пръст, земя, съставена от смесени с глина и пясък кафяви или чернокафяви вещества, които се образуват при гниенето на животински и растителни части.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.