Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
х ха хв хе хи хл хм хо хр ху хъ	ху хубав хубавата хубавеене хубавелка хубавеляк хубавец хубавея хубавея се хубавина хубавица хубавичко хубавичък хубавки хубавко хубаво хубосия хубост хубостник хубостница хугенот художествен художествено художественост художество художник художнически художничка хукам хукане хуквам хукване хукна хула хулен хулене хулиган хулиганка хулигански хулиганство хулиганщина хулител хулителка хулителски хулителство хулник хуля хума хуманен хуманизъм хуманист хуманистичен хуманистка хуманитарен хуманно хуманност хумба хумест хумник хумор хумореска хуморист хумористичен хумористически хумористично хумус хумусен хуни хуния хунски хурия хурка хусар хусарски	ху̀баво нареч. 1. Приятно за окото и изобщо за сетивата. Да постоим тука на хладничко, тука най-хубаво е по заник слънце. Вазов. Слушай, дядо Вълчане, слушай как хубаво свирят момчетата. Йовков. 2. Добре. Той обиколи с коня границите ѝ (на нивата), огледа я хубаво и дълго ѝ се радва. Елин Пелин. Най-хубаво ще бъде да отидете в Цепино при сестра ми в манастира и при Елена. Ст. Загорчинов. Утре ще впрегна воловете, да те карам в града в болницата. Не е хубаво да се мъчиш. Елин Пелин. 3. Много, доста. И чаша по чаша, напи се едно хубаво — от мъка се напи. Влайков. Нахока го хубаво. 4. Като частица. За съгласие, одобрение, задоволство; добре. Ах, хубаво, тогава ще бъдем другари за по-дълго време. Вазов. Хубаво, кога е тъй. Йовков.

Речник